21 окт. 2008 г., 22:10

Баща на мъката 

  Поэзия » Другая
677 0 11

Над масите гласът си бе разпасал,

във стари мисли за живота тежък,

а погледът му от сълзи обрасъл

и бавно се надигаше копнежът,

за нея, тъй бленувана принцеса

разголила душата му кат просяк,

се молеше да капне малко нежност,

в очите две... изгарящи кат восък.

 

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??