21.10.2008 г., 22:10 ч.

Баща на мъката 

  Поезия » Друга
613 0 11

Над масите гласът си бе разпасал,

във стари мисли за живота тежък,

а погледът му от сълзи обрасъл

и бавно се надигаше копнежът,

за нея, тъй бленувана принцеса

разголила душата му кат просяк,

се молеше да капне малко нежност,

в очите две... изгарящи кат восък.

 

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??