19 ene 2016, 21:09

Бащин праг

  Poesía
1K 0 0

И пак пристъпвам, кротко, тихо,

към оня свиден и единствен праг.

Спомен за огнище топло,

за хляба с вкус на майчина ръка.

За бащиното силно рамо.

За извора със ледена вода.

Но нещо там, заседнало дълбоко,

нейде във гърдите,

не иска да направи път.

Да си припомня, с умиление за дните.

Преминали във този, дивен райски кът.

 

  •  

И пак нахлувам неканена

в спокойния ти ден.

И мисълта ми, гостенка,

напрага ти застава.

Искам тихичко да вляза

в стаята на твоите мечти.

Местенце, най-специално

в сърцето си, за мен да отредиш.

Да идвам и да си отивам,

дори когато спиш.

 

……………….

За себе си искам най-звездното ложе.

Любовта ми

да е истинска, земна.

Да заспиваш до мен,

заровил пръсти в косите ми.

Да се събуждаме слети,

в едно единствено тяло.

Всеки миг да шептиш

моето име.

Да те обичам безумно.

 

………………..

Тревичка в полето да съм

аз искам.

Малка бяла птичка,

полетяла към син.

  •  

Вълна игрива в океана

да бъда

бих била щастлива.

Една от всичките звезди в небето

да съм в нощта.

  •  

Душата ми, като вятър да е волна и свободна.

Да докосвам със ръка дъгата,

  •  

Аз искам.

 

Странно и по свой си начин,

Сърцето ми променя своя бяг.

Забравила бях оная мека топлинка,

как бавно и обсебващо

във венитезапочва да тече.

Искам да забравя урагана.

  •  

Моля се на Бог с масло или балсам Божествен

да наложи раните в душата ми.

И с една единствена милувка

да изтрие от мисълта ми

спомени, смразяващи кръвта.

 

Не мислете, че съм безотговорна

и не ме съдете строго.

Зная, отлетя за мен живота

като птица бяла.

И останаха за спомен

посивелите коси.

Но почти във залеза на дните си

открих кръстопът, многолик и интересен.

Чудо, истински неповторимо е!

Да летиш на словото с крилата звездни.

Да можеш с лекота да излееш болката и радостта.

Мисълта ти

като птица Феникс да лети.

На живота прашните друми

с пот на челото и с чест да преминеш.

И един ден, когато затвориш очи

за света, за децата си, за приятели

светла диря да си оставил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...