И пак пристъпвам, кротко, тихо,
към оня свиден и единствен праг.
Спомен за огнище топло,
за хляба с вкус на майчина ръка.
За бащиното силно рамо.
За извора със ледена вода.
Но нещо там, заседнало дълбоко,
нейде във гърдите,
не иска да направи път.
Да си припомня, с умиление за дните.
Преминали във този, дивен райски кът.
И пак нахлувам неканена
в спокойния ти ден.
И мисълта ми, гостенка,
напрага ти застава.
Искам тихичко да вляза
в стаята на твоите мечти.
Местенце, най-специално
в сърцето си, за мен да отредиш.
Да идвам и да си отивам,
дори когато спиш.
……………….
За себе си искам най-звездното ложе.
Любовта ми
да е истинска, земна.
Да заспиваш до мен,
заровил пръсти в косите ми.
Да се събуждаме слети,
в едно единствено тяло.
Всеки миг да шептиш
моето име.
Да те обичам безумно.
………………..
Тревичка в полето да съм
аз искам.
Малка бяла птичка,
полетяла към син.
Вълна игрива в океана
да бъда
бих била щастлива.
Една от всичките звезди в небето
да съм в нощта.
Душата ми, като вятър да е волна и свободна.
Да докосвам със ръка дъгата,
Аз искам.
Странно и по свой си начин,
Сърцето ми променя своя бяг.
Забравила бях оная мека топлинка,
как бавно и обсебващо
във венитезапочва да тече.
Искам да забравя урагана.
Моля се на Бог с масло или балсам Божествен
да наложи раните в душата ми.
И с една единствена милувка
да изтрие от мисълта ми
спомени, смразяващи кръвта.
Не мислете, че съм безотговорна
и не ме съдете строго.
Зная, отлетя за мен живота
като птица бяла.
И останаха за спомен
посивелите коси.
Но почти във залеза на дните си
открих кръстопът, многолик и интересен.
Чудо, истински неповторимо е!
Да летиш на словото с крилата звездни.
Да можеш с лекота да излееш болката и радостта.
Мисълта ти
като птица Феникс да лети.
На живота прашните друми
с пот на челото и с чест да преминеш.
И един ден, когато затвориш очи
за света, за децата си, за приятели
светла диря да си оставил.
© Василена Всички права запазени