19.01.2016 г., 21:09 ч.

Бащин праг 

  Поезия
856 0 0
И пак пристъпвам, кротко, тихо,
към оня свиден и единствен праг.
Спомен за огнище топло,
за хляба с вкус на майчина ръка.
За бащиното силно рамо.
За извора със ледена вода.
Но нещо там, заседнало дълбоко,
нейде във гърдите,
не иска да направи път.
Да си припомня, с умиление за дните.
Преминали във този, дивен райски кът.
И пак нахлувам неканена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Предложения
: ??:??