И пак пристъпвам, кротко, тихо,

към оня свиден и единствен праг.

Спомен за огнище топло,

за хляба с вкус на майчина ръка.

За бащиното силно рамо.

За извора със ледена вода.

Но нещо там, заседнало дълбоко,

нейде във гърдите,

не иска да направи път.

Да си припомня, с умиление за дните.

Преминали във този, дивен райски кът.

И пак нахлувам неканена

в спокойния ти ден.

И мисълта ми, гостенка,

напрага ти застава.

Искам тихичко да вляза

в стаята на твоите мечти.

Местенце, най-специално

в сърцето си, за мен да отредиш.

Да идвам и да си отивам,

дори когато спиш.

……………….

За себе си искам най-звездното ложе.

Любовта ми

да е истинска, земна.

Да заспиваш до мен,

заровил пръсти в косите ми.

Да се събуждаме слети,

в едно единствено тяло.

Всеки миг да шептиш

моето име.

Да те обичам безумно.

………………..

Тревичка в полето да съм

аз искам.

Малка бяла птичка,

полетяла към син.

Вълна игрива в океана

да бъда

бих била щастлива.

Една от всичките звезди в небето

да съм в нощта.

Душата ми, като вятър да е волна и свободна.

Да докосвам със ръка дъгата,

Аз искам.

Странно и по свой си начин,

Сърцето ми променя своя бяг.

Забравила бях оная мека топлинка,

как бавно и обсебващо

във венитезапочва да тече.

Искам да забравя урагана.

Моля се на Бог с масло или балсам Божествен

да наложи раните в душата ми.

И с една единствена милувка

да изтрие от мисълта ми

спомени, смразяващи кръвта.

Не мислете, че съм безотговорна

и не ме съдете строго.

Зная, отлетя за мен живота

като птица бяла.

И останаха за спомен

посивелите коси.

Но почти във залеза на дните си

открих кръстопът, многолик и интересен.

Чудо, истински неповторимо е!

Да летиш на словото с крилата звездни.

Да можеш с лекота да излееш болката и радостта.

Мисълта ти

като птица Феникс да лети.

На живота прашните друми

с пот на челото и с чест да преминеш.

И един ден, когато затвориш очи

за света, за децата си, за приятели

светла диря да си оставил.