И пак пристъпвам, кротко, тихо,
към оня свиден и единствен праг.
Спомен за огнище топло,
за хляба с вкус на майчина ръка.
За бащиното силно рамо.
За извора със ледена вода.
Но нещо там, заседнало дълбоко,
нейде във гърдите,
не иска да направи път.
Да си припомня, с умиление за дните.
Преминали във този, дивен райски кът.
И пак нахлувам неканена ...