kdterinap (Катерина Пиринска)
9 1
15 dic 2011, 22:21

Бащината къща 

  Poesía » Otra
1066 0 2

Тъжна есен златен лист отронва

и дъждецът тихичко ръми.

Там те чака бащината къща

с много спомени от детските ти дни.

 

И смутена ще застанеш пак на прага.

„Да почукам ли?” – се питаш ти.

Раната, която ú нанесох,

дали още много я боли?

 

Ще отвори старата ти майка

и, макар сърцето да кърви,

огънят в прегръдката ще гасне -

топли ласки и безброй сълзи.

 

Тръгваш си – пустее пак домът.

И мисли странни ме поглъщат.

След наш`та смърт теб кой ще приюти?

И чужда ще е родната ти къща!...

© Катерина Пиринска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??