kdterinap (Катерина Пиринска)
9 1
Dec 15, 2011, 10:21 PM

Бащината къща 

  Poetry » Other
1067 0 2

Тъжна есен златен лист отронва

и дъждецът тихичко ръми.

Там те чака бащината къща

с много спомени от детските ти дни.

 

И смутена ще застанеш пак на прага.

„Да почукам ли?” – се питаш ти.

Раната, която ú нанесох,

дали още много я боли?

 

Ще отвори старата ти майка

и, макар сърцето да кърви,

огънят в прегръдката ще гасне -

топли ласки и безброй сълзи.

 

Тръгваш си – пустее пак домът.

И мисли странни ме поглъщат.

След наш`та смърт теб кой ще приюти?

И чужда ще е родната ти къща!...

© Катерина Пиринска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??