Бащината къща

15 дек. 2011 г., 22:21

Поэзия » Другая

1068 0 2

Тъжна есен златен лист отронва

и дъждецът тихичко ръми.

Там те чака бащината къща

с много спомени от детските ти дни.

И смутена ще застанеш пак на прага.

„Да почукам ли?” – се питаш ти.

Раната, която ú нанесох,

дали още много я боли?

Ще отвори старата ти майка

и, макар сърцето да кърви,

огънят в прегръдката ще гасне -

топли ласки и безброй сълзи.

Тръгваш си – пустее пак домът.

И мисли странни ме поглъщат.

След наш`та смърт теб кой ще приюти?

И чужда ще е родната ти къща!...