Тъжна есен златен лист отронва
и дъждецът тихичко ръми.
Там те чака бащината къща
с много спомени от детските ти дни.
И смутена ще застанеш пак на прага.
„Да почукам ли?” – се питаш ти.
Раната, която ú нанесох,
дали още много я боли?
Ще отвори старата ти майка
и, макар сърцето да кърви,
огънят в прегръдката ще гасне -
топли ласки и безброй сълзи. ...