10 feb 2014, 18:01

* * * 

  Poesía » De amor
5.0 / 3
808 0 6

             Пиша,

за да ти поискам прошка…

                        да помоля…

За думи… за неща…

        които можех и да сторя,

но не сторих…

И още куп извършени неща,

които даже ме е страх да изговоря…               

Да, грешах!

И продължавам да греша...

Какво да сторя?!

Обичам те, 

             но ти си толкова сама...

Сами със себе си, дори,

             не можем да се борим.

 

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Предполагам, защото всички грешим и се съмняваме, krchernev. Дори и някои от най-безгрешните... Сещам се за: "Ели, ели лама сабахтани", примерно... Благодаря! Похвала от теб може да ме накара да погледна на стихчетата си "на сериозно", а това е несериозно! И вероятно не му е тука мястото, но като стана въпрос... последната ти книга ми хареса много: и като съдържание и като направа. Комплименти!
    зинка, мъжете, когато сме на едно по-ниско духовно ниво, сме манипулатори, и в случая става въпрос точно за това. Само много рядко успяваме да надскочим Азът, за който споменава и zelenvik и да обичаме някого забравяйки себе си. Аз попадам в числото на първото обобщение и не се гордея с това, но... на кого му пука?! 10Х за прочита!!!
  • И продължавам да греша...
    Чудно защо това винаги го заявяваме с някакво садо-мазо наслаждение!
    .....!!!
    Хареса ми!
  • да бъда или да не бъда. борба. сарказъм. пречка азът.
    губим, печели егото!!!
  • Благодаря за прочита, както и за проявеното отношение.
    Поздрави и от мен.
  • Всяка грешка има и прошка, трудното идва след прошката, а много често...нищо не идва!
  • Споделям мнението на Анабел за борбата със Себе си!

    От грешките се учим, и грешката не значи "край", но трябва да се превъзмогне Егото и производното му - Гордостта.

    Поздрав, Арман!
Propuestas