10 feb 2014, 18:01

* * *

1K 0 6

             Пиша,

за да ти поискам прошка…

                        да помоля…

За думи… за неща…

        които можех и да сторя,

но не сторих…

И още куп извършени неща,

които даже ме е страх да изговоря…               

Да, грешах!

И продължавам да греша...

Какво да сторя?!

Обичам те, 

             но ти си толкова сама...

Сами със себе си, дори,

             не можем да се борим.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Предполагам, защото всички грешим и се съмняваме, krchernev. Дори и някои от най-безгрешните... Сещам се за: "Ели, ели лама сабахтани", примерно... Благодаря! Похвала от теб може да ме накара да погледна на стихчетата си "на сериозно", а това е несериозно! И вероятно не му е тука мястото, но като стана въпрос... последната ти книга ми хареса много: и като съдържание и като направа. Комплименти!
    зинка, мъжете, когато сме на едно по-ниско духовно ниво, сме манипулатори, и в случая става въпрос точно за това. Само много рядко успяваме да надскочим Азът, за който споменава и zelenvik и да обичаме някого забравяйки себе си. Аз попадам в числото на първото обобщение и не се гордея с това, но... на кого му пука?! 10Х за прочита!!!
  • И продължавам да греша...
    Чудно защо това винаги го заявяваме с някакво садо-мазо наслаждение!
    .....!!!
    Хареса ми!
  • да бъда или да не бъда. борба. сарказъм. пречка азът.
    губим, печели егото!!!
  • Благодаря за прочита, както и за проявеното отношение.
    Поздрави и от мен.
  • Всяка грешка има и прошка, трудното идва след прошката, а много често...нищо не идва!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...