Пиша,
за да ти поискам прошка…
да помоля…
За думи… за неща…
които можех и да сторя,
но не сторих…
И още куп извършени неща,
които даже ме е страх да изговоря…
Да, грешах!
И продължавам да греша...
Какво да сторя?!
Обичам те,
но ти си толкова сама...
Сами със себе си, дори,
не можем да се борим.
© Марин Урумов Todos los derechos reservados
зинка, мъжете, когато сме на едно по-ниско духовно ниво, сме манипулатори, и в случая става въпрос точно за това. Само много рядко успяваме да надскочим Азът, за който споменава и zelenvik и да обичаме някого забравяйки себе си. Аз попадам в числото на първото обобщение и не се гордея с това, но... на кого му пука?! 10Х за прочита!!!