10.02.2014 г., 18:01

* * *

1K 0 6

             Пиша,

за да ти поискам прошка…

                        да помоля…

За думи… за неща…

        които можех и да сторя,

но не сторих…

И още куп извършени неща,

които даже ме е страх да изговоря…               

Да, грешах!

И продължавам да греша...

Какво да сторя?!

Обичам те, 

             но ти си толкова сама...

Сами със себе си, дори,

             не можем да се борим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Урумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Предполагам, защото всички грешим и се съмняваме, krchernev. Дори и някои от най-безгрешните... Сещам се за: "Ели, ели лама сабахтани", примерно... Благодаря! Похвала от теб може да ме накара да погледна на стихчетата си "на сериозно", а това е несериозно! И вероятно не му е тука мястото, но като стана въпрос... последната ти книга ми хареса много: и като съдържание и като направа. Комплименти!
    зинка, мъжете, когато сме на едно по-ниско духовно ниво, сме манипулатори, и в случая става въпрос точно за това. Само много рядко успяваме да надскочим Азът, за който споменава и zelenvik и да обичаме някого забравяйки себе си. Аз попадам в числото на първото обобщение и не се гордея с това, но... на кого му пука?! 10Х за прочита!!!
  • И продължавам да греша...
    Чудно защо това винаги го заявяваме с някакво садо-мазо наслаждение!
    .....!!!
    Хареса ми!
  • да бъда или да не бъда. борба. сарказъм. пречка азът.
    губим, печели егото!!!
  • Благодаря за прочита, както и за проявеното отношение.
    Поздрави и от мен.
  • Всяка грешка има и прошка, трудното идва след прошката, а много често...нищо не идва!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...