Feb 10, 2014, 6:01 PM

* * *

  Poetry » Love
1K 0 6

             Пиша,

за да ти поискам прошка…

                        да помоля…

За думи… за неща…

        които можех и да сторя,

но не сторих…

И още куп извършени неща,

които даже ме е страх да изговоря…               

Да, грешах!

И продължавам да греша...

Какво да сторя?!

Обичам те, 

             но ти си толкова сама...

Сами със себе си, дори,

             не можем да се борим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Предполагам, защото всички грешим и се съмняваме, krchernev. Дори и някои от най-безгрешните... Сещам се за: "Ели, ели лама сабахтани", примерно... Благодаря! Похвала от теб може да ме накара да погледна на стихчетата си "на сериозно", а това е несериозно! И вероятно не му е тука мястото, но като стана въпрос... последната ти книга ми хареса много: и като съдържание и като направа. Комплименти!
    зинка, мъжете, когато сме на едно по-ниско духовно ниво, сме манипулатори, и в случая става въпрос точно за това. Само много рядко успяваме да надскочим Азът, за който споменава и zelenvik и да обичаме някого забравяйки себе си. Аз попадам в числото на първото обобщение и не се гордея с това, но... на кого му пука?! 10Х за прочита!!!
  • И продължавам да греша...
    Чудно защо това винаги го заявяваме с някакво садо-мазо наслаждение!
    .....!!!
    Хареса ми!
  • да бъда или да не бъда. борба. сарказъм. пречка азът.
    губим, печели егото!!!
  • Благодаря за прочита, както и за проявеното отношение.
    Поздрави и от мен.
  • Всяка грешка има и прошка, трудното идва след прошката, а много често...нищо не идва!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...