20 may 2010, 23:01

Белее зе усмивка

641 0 4

Там някъде сред бръчките на времето

 една усмивка се белее,

необяснима като тържество

в беззъбата уста на ветровете...

Защото те ощърбавяха

от непрестанно глождене на камъни,

докато аз в невидимия пламък

ще  черпя вечно вдъхновение.

Трептят от хармоничен смях

изконни листи

и даже призраците им

 трептят от смях,

а аз съм сребролеен тътен,

творящ се от метличен шепот

и от пурпурно легато.

Луната с позлатените рога

 като пиян сатир, извезан е

върху небесния гергеф

и скъсаното  копче е

от униформата

на Бог.

Тя е оная точка светеща,

поставена след неизреченото изречение,

защото аз съм речена и питаща

и ключ в началото на петолиние.

Защото аз съм въпросителна

от клетки, жадни да узнаят

неназовимото дори.

Сърцето ми е любопитен охлюв,

който напира да изправи гърбица,

да се превърне в удивителна,

но ме боли, така боли...

Земята е една безкрайна гробница,

от кости съградена

и всяка кост е точка на история.

Земята се гради от многоточия,

но костите не могат да говорят,

а гробниците също...

Но аз говорих през хилядолетията,

говоря днес и ще говоря утре -

изслушваха ме всички,

даже тия, които не желаха да ме слушат,

но трима само  рекоха ми: ”Чух!”

Те  бяха Бог и Сатана.

А третият - бе старец  глух.

Преди бях спомен, в който се оглеждах,

сега гмурец съм

със венеца от корали,

който напразно търси дъното.

Такова няма, няма и да има.

А утре ще съм нещо делнично,

което днес е чудо.

И все така ще преживявам

пред листите  прекрасната си лудост

в безкрайността благословена.

За да тъка небето като птица,

 от слънчева безпътица ранена,

да съм копито искрометно на лопатар,

за да разкъсам утробата на планината

и с най-мощния  си глас

да нарисувам свободата,

да бъда плаха рибешка следа,

родила в болка

 безтегловното пространство,

докато се разгоря

във многоокатия си ден,

задължителен като часовник

на гара,

от прощални целувки сътворен.

А някъде сред бръчките на времето

една усмивка все ще тлее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря,прегръщам ви Павлина и Ракина!
  • Усмивка за теб, талантлива приягелко!!!
  • "Луната с позлатените рога
    като пиян сатир, извезан е
    върху небесния гергеф
    и скъсаното копче е
    от униформата
    на Бог."

    Изключително добро !!!*

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...