Белее зе усмивка

May 20, 2010, 11:01 PM

Poetry » Phylosophy

535 0 4

Там някъде сред бръчките на времето
една усмивка се белее,
необяснима като тържество
в беззъбата уста на ветровете...
Защото те ощърбавяха
от непрестанно глождене на камъни,
докато аз в невидимия пламък
ще черпя вечно вдъхновение.
Трептят от хармоничен смях
изконни листи
и даже призраците им
трептят от смях, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Белее зе усмивка

Want to read more?

Random works