20.05.2010 г., 23:01

Белее зе усмивка

636 0 4

Там някъде сред бръчките на времето

 една усмивка се белее,

необяснима като тържество

в беззъбата уста на ветровете...

Защото те ощърбавяха

от непрестанно глождене на камъни,

докато аз в невидимия пламък

ще  черпя вечно вдъхновение.

Трептят от хармоничен смях

изконни листи

и даже призраците им

 трептят от смях,

а аз съм сребролеен тътен,

творящ се от метличен шепот

и от пурпурно легато.

Луната с позлатените рога

 като пиян сатир, извезан е

върху небесния гергеф

и скъсаното  копче е

от униформата

на Бог.

Тя е оная точка светеща,

поставена след неизреченото изречение,

защото аз съм речена и питаща

и ключ в началото на петолиние.

Защото аз съм въпросителна

от клетки, жадни да узнаят

неназовимото дори.

Сърцето ми е любопитен охлюв,

който напира да изправи гърбица,

да се превърне в удивителна,

но ме боли, така боли...

Земята е една безкрайна гробница,

от кости съградена

и всяка кост е точка на история.

Земята се гради от многоточия,

но костите не могат да говорят,

а гробниците също...

Но аз говорих през хилядолетията,

говоря днес и ще говоря утре -

изслушваха ме всички,

даже тия, които не желаха да ме слушат,

но трима само  рекоха ми: ”Чух!”

Те  бяха Бог и Сатана.

А третият - бе старец  глух.

Преди бях спомен, в който се оглеждах,

сега гмурец съм

със венеца от корали,

който напразно търси дъното.

Такова няма, няма и да има.

А утре ще съм нещо делнично,

което днес е чудо.

И все така ще преживявам

пред листите  прекрасната си лудост

в безкрайността благословена.

За да тъка небето като птица,

 от слънчева безпътица ранена,

да съм копито искрометно на лопатар,

за да разкъсам утробата на планината

и с най-мощния  си глас

да нарисувам свободата,

да бъда плаха рибешка следа,

родила в болка

 безтегловното пространство,

докато се разгоря

във многоокатия си ден,

задължителен като часовник

на гара,

от прощални целувки сътворен.

А някъде сред бръчките на времето

една усмивка все ще тлее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Благодаря,прегръщам ви Павлина и Ракина!
  • Усмивка за теб, талантлива приягелко!!!
  • "Луната с позлатените рога
    като пиян сатир, извезан е
    върху небесния гергеф
    и скъсаното копче е
    от униформата
    на Бог."

    Изключително добро !!!*

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...