19 jul 2019, 19:36

Белег от червило 

  Poesía » Otra
818 4 11

Едно поисках, друго – взех,

останалото просто изоставих.

Упрекваха ме, точно днес,

че твърде лесно го забравих.

 

Усмихвах се и си мълчах –

мълчанието тук наричат злато.

Крещяха ми, а аз - скучах.

Мечтаех си за утрешното лято.

 

С прохладна нощ и жарък ден,

дамгосан с белег от червило,

чиято страст завинаги у мен

сърцето да познае. Да е живо.

 

Мълча, виновен без вина.

Невинните проклинат си съдбата

и обвиняват някой като мен,

че все печели според правилата.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??