19.07.2019 г., 19:36 ч.

Белег от червило 

  Поезия » Друга
819 4 11

Едно поисках, друго – взех,

останалото просто изоставих.

Упрекваха ме, точно днес,

че твърде лесно го забравих.

 

Усмихвах се и си мълчах –

мълчанието тук наричат злато.

Крещяха ми, а аз - скучах.

Мечтаех си за утрешното лято.

 

С прохладна нощ и жарък ден,

дамгосан с белег от червило,

чиято страст завинаги у мен

сърцето да познае. Да е живо.

 

Мълча, виновен без вина.

Невинните проклинат си съдбата

и обвиняват някой като мен,

че все печели според правилата.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??