Белег от червило
Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах –
мълчанието тук наричат злато.
Крещяха ми, а аз - скучах.
Мечтаех си за утрешното лято.
С прохладна нощ и жарък ден,
дамгосан с белег от червило,
чиято страст завинаги у мен
сърцето да познае. Да е живо.
Мълча, виновен без вина.
Невинните проклинат си съдбата
и обвиняват някой като мен,
че все печели според правилата.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Мария!
