26 ene 2012, 19:03

Бели декори

806 0 3


А беше до вчера всичко нормално.

Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело,
и шапка с помпон. Я, мама не е взела
и дори не приготвя количката,
а само повтаря си дума „шейничката”.
Но това нищо не е -
излизаме вън, ама пътят къде е?
Тротоарът го няма и колите се крият,
от небе памуци падат, каквото сварят – покриват,
и на всичко отгоре не мога да ги хвана,
уж ги взимам в ръка, но ме мокрят и ги няма.
И докато на всичко се чудех и маех,
мама нещо се хлъзна, в памука се овъргаля
и тогава набързо всичко разбрах -
подготвили са декори, за да ми правят смях.


26.01.2012 г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...