26.01.2012 г., 19:03

Бели декори

801 0 3


А беше до вчера всичко нормално.

Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело,
и шапка с помпон. Я, мама не е взела
и дори не приготвя количката,
а само повтаря си дума „шейничката”.
Но това нищо не е -
излизаме вън, ама пътят къде е?
Тротоарът го няма и колите се крият,
от небе памуци падат, каквото сварят – покриват,
и на всичко отгоре не мога да ги хвана,
уж ги взимам в ръка, но ме мокрят и ги няма.
И докато на всичко се чудех и маех,
мама нещо се хлъзна, в памука се овъргаля
и тогава набързо всичко разбрах -
подготвили са декори, за да ми правят смях.


26.01.2012 г.
гр. Сопот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...