26 янв. 2012 г., 19:03

Бели декори

798 0 3


А беше до вчера всичко нормално.

Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело,
и шапка с помпон. Я, мама не е взела
и дори не приготвя количката,
а само повтаря си дума „шейничката”.
Но това нищо не е -
излизаме вън, ама пътят къде е?
Тротоарът го няма и колите се крият,
от небе памуци падат, каквото сварят – покриват,
и на всичко отгоре не мога да ги хвана,
уж ги взимам в ръка, но ме мокрят и ги няма.
И докато на всичко се чудех и маех,
мама нещо се хлъзна, в памука се овъргаля
и тогава набързо всичко разбрах -
подготвили са декори, за да ми правят смях.


26.01.2012 г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...