Сякаш съм от зноен пясък пред тълпата,
а в ръцете ти горя без огън
и се сипя
и изчезвам между пръстите на китариста...
желая белите камелии на твоите очи.
Струните мечтаят жасминена вечер
в легло от портокал...
Нощ, която не иска зора,
а цвят на южен плод, сладък, защото горчи...
Когато идваше реката, отворил вратата трепетно,
усмивката ти зелена и суха топола, се люлее.
Преди да прибере разпилените си къдри реката -
усмивката ти, златна и от вятър,
ми шепти...
© Анна-Мария Николаева Todos los derechos reservados