Сякаш съм от зноен пясък пред тълпата,

 а в ръцете ти горя без огън

и се сипя

и изчезвам между пръстите на китариста...
желая белите камелии на твоите очи.
Струните мечтаят жасминена вечер
в легло от портокал...
Нощ, която не иска зора,
а цвят на  южен плод, сладък, защото горчи...
Когато идваше реката, отворил вратата трепетно,

 усмивката ти зелена и суха топола, се люлее.
Преди да прибере разпилените си къдри реката -

усмивката ти, златна и от вятър,

 ми шепти...