В морето на живота - вечно неспокойно,
мислите се давят и реват.
Бели лодки все ги следват неуморно,
в небето очертават звезден кръстопът.
По който само вятърът копнежи гони,
в сънищата си да слее небето и брегът,
така, както в романтиката се кълнат безумните - поети,
открили в самотата истината за светът.
© Росица Димова Todos los derechos reservados