29 may 2015, 0:48

Бели макове

1.5K 0 2

Обладани от рубинените пръски на залеза

си отдаваме хладни въздишки

в сапфирено лунен трептеж.

Рубинените залезни пръски

са нашият любовен разгар

а лунните изтръпвания

вечност.

Аз и ти сме едно в тялото на света

до изригващият изгрев

пенливо пречистващ

обгорените ни тръпки.

След които

оставяме да ни рисуват вълните

вятърните махове

отразени в облачни макове

бели макове

бели и преходни

потъващи нагоре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Много красиво си го казала, с думи като цветове на палитра!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....