29 may 2015, 0:48

Бели макове 

  Poesía » Erótica
1055 0 2

Обладани от рубинените пръски на залеза

си отдаваме хладни въздишки

в сапфирено лунен трептеж.

Рубинените залезни пръски

са нашият любовен разгар

а лунните изтръпвания

вечност.

Аз и ти сме едно в тялото на света

до изригващият изгрев

пенливо пречистващ

обгорените ни тръпки.

След които

оставяме да ни рисуват вълните

вятърните махове

отразени в облачни макове

бели макове

бели и преходни

потъващи нагоре.

© Християна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря
  • Много красиво си го казала, с думи като цветове на палитра!
Propuestas
: ??:??