29 may 2015, 0:48

Бели макове

1.5K 0 2

Обладани от рубинените пръски на залеза

си отдаваме хладни въздишки

в сапфирено лунен трептеж.

Рубинените залезни пръски

са нашият любовен разгар

а лунните изтръпвания

вечност.

Аз и ти сме едно в тялото на света

до изригващият изгрев

пенливо пречистващ

обгорените ни тръпки.

След които

оставяме да ни рисуват вълните

вятърните махове

отразени в облачни макове

бели макове

бели и преходни

потъващи нагоре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Много красиво си го казала, с думи като цветове на палитра!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...