Бели макове
Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар
а лунните изтръпвания
вечност.
Аз и ти сме едно в тялото на света
до изригващият изгрев
пенливо пречистващ
обгорените ни тръпки.
След които
оставяме да ни рисуват вълните
вятърните махове
отразени в облачни макове
бели макове
бели и преходни
потъващи нагоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християна Всички права запазени
