Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар
а лунните изтръпвания
вечност.
Аз и ти сме едно в тялото на света
до изригващият изгрев
пенливо пречистващ
обгорените ни тръпки.
След които
оставяме да ни рисуват вълните
вятърните махове
отразени в облачни макове
бели макове
бели и преходни
потъващи нагоре.
© Християна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
