Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар
а лунните изтръпвания
вечност.
Аз и ти сме едно в тялото на света
до изригващият изгрев
пенливо пречистващ
обгорените ни тръпки.
След които
оставяме да ни рисуват вълните
вятърните махове
отразени в облачни макове
бели макове
бели и преходни
потъващи нагоре.
© Християна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
