Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар
а лунните изтръпвания
вечност.
Аз и ти сме едно в тялото на света
до изригващият изгрев
пенливо пречистващ
обгорените ни тръпки.
След които
оставяме да ни рисуват вълните
вятърните махове
отразени в облачни макове
бели макове
бели и преходни
потъващи нагоре.
© Християна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
