Seechangeable (Християна)
8

29 мая 2015 г., 00:48

Бели макове

Поэзия » Эротическая

1.5K 0 2

Обладани от рубинените пръски на залеза

си отдаваме хладни въздишки

в сапфирено лунен трептеж.

Рубинените залезни пръски

са нашият любовен разгар

а лунните изтръпвания

вечност.

Аз и ти сме едно в тялото на света

до изригващият изгрев

пенливо пречистващ

обгорените ни тръпки.

След които

оставяме да ни рисуват вълните

вятърните махове

отразени в облачни макове

бели макове

бели и преходни

потъващи нагоре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0