29 мая 2015 г., 00:48

Бели макове

1.5K 0 2

Обладани от рубинените пръски на залеза

си отдаваме хладни въздишки

в сапфирено лунен трептеж.

Рубинените залезни пръски

са нашият любовен разгар

а лунните изтръпвания

вечност.

Аз и ти сме едно в тялото на света

до изригващият изгрев

пенливо пречистващ

обгорените ни тръпки.

След които

оставяме да ни рисуват вълните

вятърните махове

отразени в облачни макове

бели макове

бели и преходни

потъващи нагоре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Много красиво си го казала, с думи като цветове на палитра!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...