Бели макове
Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар
а лунните изтръпвания
вечност.
Аз и ти сме едно в тялото на света
до изригващият изгрев
пенливо пречистващ
обгорените ни тръпки.
След които
оставяме да ни рисуват вълните
вятърните махове
отразени в облачни макове
бели макове
бели и преходни
потъващи нагоре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християна Все права защищены
