10 ene 2007, 22:18

бели ружи

  Poesía
1.2K 0 9

Нашето лято си отиде
със своя полски аромат и трепет
на бели ружи..
изгарящите нощи,
безсъние - откраднати копнежи...
вечерен  лунен танц...
недоизпeти от целувки песни...
скрити някъде във тъмното -
не можахме заедно да видим утрото -
защото не е позволено.
Нашето лято си отиде.
В миг  заграбихме със шепи всичко
и пирувахме със него вечер,
без да се наситим...
Сега опитваме се да го върнем -
недоизживяното -
а то е  истинско...
пораснахме - не смеем...
защото ни е забранено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...