Jan 10, 2007, 10:18 PM

бели ружи

  Poetry
1.2K 0 9

Нашето лято си отиде
със своя полски аромат и трепет
на бели ружи..
изгарящите нощи,
безсъние - откраднати копнежи...
вечерен  лунен танц...
недоизпeти от целувки песни...
скрити някъде във тъмното -
не можахме заедно да видим утрото -
защото не е позволено.
Нашето лято си отиде.
В миг  заграбихме със шепи всичко
и пирувахме със него вечер,
без да се наситим...
Сега опитваме се да го върнем -
недоизживяното -
а то е  истинско...
пораснахме - не смеем...
защото ни е забранено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....