бели ружи
Нашето лято си отиде
със своя полски аромат и трепет
на бели ружи..
изгарящите нощи,
безсъние - откраднати копнежи...
вечерен лунен танц...
недоизпeти от целувки песни...
скрити някъде във тъмното -
не можахме заедно да видим утрото -
защото не е позволено.
Нашето лято си отиде.
В миг заграбихме със шепи всичко
и пирувахме със него вечер,
без да се наситим...
Сега опитваме се да го върнем -
недоизживяното -
а то е истинско...
пораснахме - не смеем...
защото ни е забранено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
