бели ружи
Нашето лято си отиде
със своя полски аромат и трепет
на бели ружи..
изгарящите нощи,
безсъние - откраднати копнежи...
вечерен лунен танц...
недоизпeти от целувки песни...
скрити някъде във тъмното -
не можахме заедно да видим утрото -
защото не е позволено.
Нашето лято си отиде.
В миг заграбихме със шепи всичко
и пирувахме със него вечер,
без да се наситим...
Сега опитваме се да го върнем -
недоизживяното -
а то е истинско...
пораснахме - не смеем...
защото ни е забранено...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
