5 nov 2008, 18:25

Белите лебеди...

  Poesía » Otra
3.8K 0 41

Вечер долитат...
От много далеко...
Белите лебеди...
И още преди 
да поемат
съня ми,
усещам
нямата вярност...
докосване нежно и меко...
една победила смъртта
всеотдайност...
Незнайно,
от много далече,
все идват,
долитат
и сключват
свещена прегръдка те
само вечер...
Само вечер...
Денем ги няма...
От дълго...
От свършила вечност...
А как ги копнея...
молитвено-свято сърце...
Белите лебеди...
На моята майка
любящите
свидни
ръце...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятен, прекрасен стих!!!

    Прегръщам те, Ена!
  • върнах се...мила Ена...за кой ли път...
    прегръщам те...с много обич.
  • Много красиво пишеш и не само това произведение, но и повечето от тругите ми харесаха много!
  • ...без думи!
    Изплакано до бяла болка откровение...
    Прегръщам те!
  • Толкова силно и истинско!Благодаря ти за този стих,наистина има какво да научи младият поет от теб!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...