Вечер долитат... От много далеко... Белите лебеди... И още преди да поемат съня ми, усещам нямата вярност... докосване нежно и меко... една победила смъртта всеотдайност... Незнайно, от много далече, все идват, долитат и сключват свещена прегръдка те само вечер... Само вечер... Денем ги няма... От дълго... От свършила вечност... А как ги копнея... молитвено-свято сърце... Белите лебеди... На моята майка любящите свидни ръце...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам те, Ена!