Белите лебеди...
Вечер долитат...
От много далеко...
Белите лебеди...
И още преди
да поемат
съня ми,
усещам
нямата вярност...
докосване нежно и меко...
една победила смъртта
всеотдайност...
Незнайно,
от много далече,
все идват,
долитат
и сключват
свещена прегръдка те
само вечер...
Само вечер...
Денем ги няма...
От дълго...
От свършила вечност...
А как ги копнея...
молитвено-свято сърце...
Белите лебеди...
На моята майка
любящите
свидни
ръце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
и не само това произведение, но и повечето от тругите ми харесаха много!
