Nov 5, 2008, 6:25 PM

Белите лебеди...

  Poetry » Other
3.8K 0 41

Вечер долитат...
От много далеко...
Белите лебеди...
И още преди 
да поемат
съня ми,
усещам
нямата вярност...
докосване нежно и меко...
една победила смъртта
всеотдайност...
Незнайно,
от много далече,
все идват,
долитат
и сключват
свещена прегръдка те
само вечер...
Само вечер...
Денем ги няма...
От дълго...
От свършила вечност...
А как ги копнея...
молитвено-свято сърце...
Белите лебеди...
На моята майка
любящите
свидни
ръце...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен, прекрасен стих!!!

    Прегръщам те, Ена!
  • върнах се...мила Ена...за кой ли път...
    прегръщам те...с много обич.
  • Много красиво пишеш и не само това произведение, но и повечето от тругите ми харесаха много!
  • ...без думи!
    Изплакано до бяла болка откровение...
    Прегръщам те!
  • Толкова силно и истинско!Благодаря ти за този стих,наистина има какво да научи младият поет от теб!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...