Твоята душа красива
в думи нежни я възпях,
тъй, както вятъра в полето
бляскави коси е разпилял.
Тъй, както птиците в небето
весело, безгрижно да летим,
и обичта та до залез слънце
в сърцата си да съхраним.
За мен си цветето, което,
неувяхващо във вечността,
над гроба ми венец ще свие
със тъжно белите листа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse