Белите листа
717
0
1
Твоята душа красива
в думи нежни я възпях,
тъй, както вятъра в полето
бляскави коси е разпилял.
Тъй, както птиците в небето
весело, безгрижно да летим,
и обичта та до залез слънце
в сърцата си да съхраним.
За мен си цветето, което,
неувяхващо във вечността,
над гроба ми венец ще свие
със тъжно белите листа.
Ти беше капката студена,
пропила в черната земя,
а аз съм корен от живота,
обрекъл те на вечна самота.
в думи нежни я възпях,
тъй, както вятъра в полето
бляскави коси е разпилял.
Тъй, както птиците в небето
весело, безгрижно да летим,
и обичта та до залез слънце
в сърцата си да съхраним.
За мен си цветето, което,
неувяхващо във вечността,
над гроба ми венец ще свие
със тъжно белите листа.
Ти беше капката студена,
пропила в черната земя,
а аз съм корен от живота,
обрекъл те на вечна самота.
© Амората All rights reserved.
