Твоята душа красива
в думи нежни я възпях,
тъй, както вятъра в полето
бляскави коси е разпилял.

Тъй, както птиците в небето
весело, безгрижно да летим,
и обичта та до залез слънце
в сърцата си да съхраним.

За мен си цветето, което,
неувяхващо във вечността,
над гроба ми венец ще свие
със тъжно белите листа.

Ти беше капката студена,
пропила в черната земя,
а аз съм корен от живота,
обрекъл те на вечна самота.