9 nov 2021, 15:24

Белоцветните вишни 

  Poesía » Otra
1153 7 16

Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.


Беше оставила сив отпечатък.
Сякаш във пръстен пристегна душите.
Плаха надежда стаи се, че някак
щъркел – предвестник насам ще прелитне.


Слънцето златото свое скъпеше.
Нямаше даже и стръкче зелено.
Може би станали бяхме по-грешни;
бяхме загърбили Господ и време.


Казваха старите хора, че чудо
трябва прокобата тежка да счупи;
пролет да дойде, живот да пробуди,
в синьо да светне небесният купол.


Ето че снощи отроче проплака.
Чисто на бял свят дойде и задиша.
Утрото бавно напъпи от мрака,
пускаха цвят белоцветните вишни.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!
    Поздрави!
  • Прекрасно е !
  • Успех!
  • Скъпи Откровенци, много ви благодаря за топлите и окуражаващи думи и високата оценка. Най-истинската награда за един творец е, когато е успял да докосне поне една душа. Чувствам се успяла. Бъдете здрави и творете!
  • Чудесен стих!
  • Много хубаво!
  • Завладяващо стихотворение!
  • Много ми хареса, Ани! 😍 Тук оставям последния си глас и го правя с удоволствие! Успех, мила!👍
  • Прекрасно е! Успех! И глас с удоволствие.
  • Отлична работа !
  • Прекрасен стих, с удоволствие прочетох! Пожелавам успех!
  • Успех!
  • Разкош!
  • Това стихо носи спокойствие и смирение, въпреки мрачните бои. И вяра, че все някога нещо ново, хубаво и светло ще се роди. Няма начин да бъде вечен мрак.

    Май не срещнах по-добре напипана тема по това предизвикателство. Не че съм чела всичко, де.
  • Стихотворението е просто прекрасно!
  • Попиването на енергията на творбата в душата ми е слънчев лъч, който разсея многото сенки на студената, дъждовна есен! Благодаря !
Propuestas
: ??:??