anahid (Анахид Чальовска)
79 1553
Nov 9, 2021, 3:24 PM

Белоцветните вишни 

  Poetry » Other
973 7 16

Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.


Беше оставила сив отпечатък.
Сякаш във пръстен пристегна душите.
Плаха надежда стаи се, че някак
щъркел – предвестник насам ще прелитне.


Слънцето златото свое скъпеше.
Нямаше даже и стръкче зелено.
Може би станали бяхме по-грешни;
бяхме загърбили Господ и време.


Казваха старите хора, че чудо
трябва прокобата тежка да счупи;
пролет да дойде, живот да пробуди,
в синьо да светне небесният купол.


Ето че снощи отроче проплака.
Чисто на бял свят дойде и задиша.
Утрото бавно напъпи от мрака,
пускаха цвят белоцветните вишни.

© Анахид Чальовска All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

7 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??