Белоцветните вишни
Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък.
Сякаш във пръстен пристегна душите.
Плаха надежда стаи се, че някак
щъркел – предвестник насам ще прелитне.
Слънцето златото свое скъпеше.
Нямаше даже и стръкче зелено.
Може би станали бяхме по-грешни;
бяхме загърбили Господ и време.
Казваха старите хора, че чудо
трябва прокобата тежка да счупи;
пролет да дойде, живот да пробуди,
в синьо да светне небесният купол.
Ето че снощи отроче проплака.
Чисто на бял свят дойде и задиша.
Утрото бавно напъпи от мрака,
пускаха цвят белоцветните вишни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
