Белоцветните вишни
Този път зимата дълго остана.
Вихри изви и фуча като хала.
Сетне се кротна. Белее се само
старото нейно, от сняг, наметало.
Беше оставила сив отпечатък.
Сякаш във пръстен пристегна душите.
Плаха надежда стаи се, че някак
щъркел – предвестник насам ще прелитне.
Слънцето златото свое скъпеше.
Нямаше даже и стръкче зелено.
Може би станали бяхме по-грешни;
бяхме загърбили Господ и време.
Казваха старите хора, че чудо
трябва прокобата тежка да счупи;
пролет да дойде, живот да пробуди,
в синьо да светне небесният купол.
Ето че снощи отроче проплака.
Чисто на бял свят дойде и задиша.
Утрото бавно напъпи от мрака,
пускаха цвят белоцветните вишни.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »
7 място
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно е !
-
Успех!
-
Скъпи Откровенци, много ви благодаря за топлите и окуражаващи думи и високата оценка. Най-истинската награда за един творец е, когато е успял да докосне поне една душа. Чувствам се успяла. Бъдете здрави и творете!
-
Чудесен стих!
-
Много хубаво!
-
Завладяващо стихотворение!
-
Много ми хареса, Ани! 😍 Тук оставям последния си глас и го правя с удоволствие! Успех, мила!👍
-
Прекрасно е! Успех! И глас с удоволствие.
-
Отлична работа !
-
Прекрасен стих, с удоволствие прочетох! Пожелавам успех!
-
Успех!
-
Разкош!
-
Това стихо носи спокойствие и смирение, въпреки мрачните бои. И вяра, че все някога нещо ново, хубаво и светло ще се роди. Няма начин да бъде вечен мрак.
Май не срещнах по-добре напипана тема по това предизвикателство. Не че съм чела всичко, де. -
Стихотворението е просто прекрасно!
-
Попиването на енергията на творбата в душата ми е слънчев лъч, който разсея многото сенки на студената, дъждовна есен! Благодаря !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави!