17 feb 2012, 18:52

Белота 

  Poesía » Otra
540 0 5

По наивната, плашеща  белота на снега

петна сиви  от нашите грешки

са оставили тъмна, неясна  следа –

да припомня и пази  вините човешки.

 

А снегът мимолетен,  загадъчно лек

ще изчезне за миг, без да ни оправдае,

не донесъл на душите желания лек,

кратки бели  илюзии само изваял.

 

Ще ни мами покоят му с поглед студен

във минути тревожни с носталгична негà,

ще гадаем живота си ден подир ден

по наивната, плашеща  белота на снега.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??