По наивната, плашеща белота на снега
петна сиви от нашите грешки
са оставили тъмна, неясна следа –
да припомня и пази вините човешки.
А снегът мимолетен, загадъчно лек
ще изчезне за миг, без да ни оправдае,
не донесъл на душите желания лек,
кратки бели илюзии само изваял.
Ще ни мами покоят му с поглед студен
във минути тревожни с носталгична негà,
ще гадаем живота си ден подир ден
по наивната, плашеща белота на снега.
© Нина Чилиянска Всички права запазени