По наивната, плашеща белота на снега
петна сиви от нашите грешки
са оставили тъмна, неясна следа –
да припомня и пази вините човешки.
А снегът мимолетен, загадъчно лек
ще изчезне за миг, без да ни оправдае,
не донесъл на душите желания лек,
кратки бели илюзии само изваял.
Ще ни мами покоят му с поглед студен
във минути тревожни с носталгична негà,
ще гадаем живота си ден подир ден
по наивната, плашеща белота на снега.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
