Feb 17, 2012, 6:52 PM

Белота 

  Poetry » Other
572 0 5
По наивната, плашеща белота на снега
петна сиви от нашите грешки
са оставили тъмна, неясна следа –
да припомня и пази вините човешки.
А снегът мимолетен, загадъчно лек
ще изчезне за миг, без да ни оправдае,
не донесъл на душите желания лек,
кратки бели илюзии само изваял.
Ще ни мами покоят му с поглед студен
във минути тревожни с носталгична негà,
ще гадаем живота си ден подир ден
по наивната, плашеща белота на снега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??