17 февр. 2012 г., 18:52

Белота

678 0 5

По наивната, плашеща  белота на снега

петна сиви  от нашите грешки

са оставили тъмна, неясна  следа –

да припомня и пази  вините човешки.

 

А снегът мимолетен,  загадъчно лек

ще изчезне за миг, без да ни оправдае,

не донесъл на душите желания лек,

кратки бели  илюзии само изваял.

 

Ще ни мами покоят му с поглед студен

във минути тревожни с носталгична негà,

ще гадаем живота си ден подир ден

по наивната, плашеща  белота на снега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....