Беля

24 ago 2016, 21:37 2017-06-23T13:06:25+03:00

Poesía » De amor

585 0 2

Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.

Ще ме погалиш, когато
ни залюлее, тих, здрача.
Всяко мълчание – злато,
кой би твърдял, че съм алчен?!

Но ще призная ли колко
си ми под кожата още?!
Зъзнат под тонове болка
неизлекувани нощи.

Август наточва лъч лунен.
Роклята шушне, развята.
Мислено да ме целунеш
и ще си хванеш белята...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.