Беля

Poesía » De amor

1K 0 2

Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.

Ще ме погалиш, когато
ни залюлее, тих, здрача.
Всяко мълчание – злато,
кой би твърдял, че съм алчен?!

Но ще призная ли колко
си ми под кожата още?!
Зъзнат под тонове болка
неизлекувани нощи.

Август наточва лъч лунен.
Роклята шушне, развята.
Мислено да ме целунеш
и ще си хванеш белята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0