Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
Aug 24, 2016, 9:37 PM  

Беля 

  Poetry » Love
800 0 2
Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.
Ще ме погалиш, когато
ни залюлее, тих, здрача.
Всяко мълчание – злато,
кой би твърдял, че съм алчен?!
Но ще призная ли колко
си ми под кожата още?!
Зъзнат под тонове болка
неизлекувани нощи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??